"Парите - туй са шума горска,
която аз без милост разпилях.
Замъст и горест хорска
на тоз живот и аз се наживях."

Парите - те какво са за поета.
Какво са те за всеки бонвиван.
Не са това, което са за Петър
или което са те за Иван.

И аз - поет, пари пилях без сметка.
Нали не съм ни Петър, ни Иван.
По кръчмите с приятели, с кокетки
пилях като финансов великан.

Не бях обаче великан за жалост.
А само малко талантлив поет.
Така парите пропилях на халос
и без за тях до мен да дойде ред.

За мен парите бяха само шума,
която непрекъснато пилях.
Единствено ми служеха за глума
и ги изпращах с много, много смях.

Не съжалявам, те не са полезни.
Не дават нито младост, нито ум.
Парите, и да ги печелиш лесно
не носят сладост даже на локум.

За туй, приятелю, цени парите
единствено за да живееш с тях.
Защото и дори да си Димитър,
дори с пари след теб остава прах.