Замислял ли си се колко дълго вървиш без да спираш?
И как протягаш ръка за да уловиш нечия друга в мрака,
но така и не усещаш ръка в дланта си.
Замислял ли си се как живота все ме води към теб,
но пътищата ни така и не се пресичат.
А те виждам всеки ден в огледалото, във вятъра, дори когато затворя очи.
Не мислиш ли, че е време да разпериш ръце настрани,
защото аз винаги съм вървяла не пред, а до теб.
Не мислиш ли, че е време да срутиш тази стена, да разрушиш този паралел между нас?
Не си ли се питал всички тези неща? Странно, защото очите ти казват друго.