Пак слънчева съм в този ден,
жарава, палеща очите,
пробляскващите въгленчета в мен
нестинарски топлят ти мечтите.
С финес омайват мисълта,
душата с нежност обладават,
с ухание на ангелска сълза
магията край тебе разпиляват.
Усмихваш се... и ето тя,
болката побягва от душата
и само радостта, като дъга
цветно преминава през съдбата.
И вече няма слънчеви петна,
светулките ми са ги заличили.
Не бой се, мойта светлина
извира из дълбоко и... полита.