Пак поглеждаме през мрака
на онази непрогледната мъгла,
нещо смъртоносно яко трака-
а, това било кола...

Толкова е сбъркан този свят-
толкова съм сбъркан даже аз.
Във душата само глад-
а снегът не носи вече мраз.

Нахвърляни мисли в главата
и опит житейски без смисъл.
Какво имам в душата-
не знам и не съм се замислял...