Не рисувай връз мене икони.

Аз не ставам за бяла стена.

Мен не ме догонват сезоните.

Аз съм Демон с лице на жена.

Лик връз себе си не изписвай,

най-малко моя, трябваше да е там.

Аз с криле ще те пъдя увиснали

и душата ти ще изгарям без плам.

Аз съм незримата, нощната, лудата,

дето твоят ден без срам ще руши.

Защото Демона не кръжи с пеперудите.

Той просто събира и убива души.

Аз бях ангел, пратен за тебе,

но угаснах, когато ти ме отрече.

И паднала, ангела в мене погребах,

и Демон наричам се вече!