Сърцето ми е с редки пръсти
и нито миг не си спестява.
Изтичат мигове чевръсти,
а миналото ги пресява
и то расте, и разцъфтява...
И мисля си - Какво излиза?
Май бъдещето остарява...
с усмивката на Мона Лиза..
