StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПТИЧКА В КЛЕТКА



В двор погледнах – тъжна гледка!
Птичка мъничка във клетка
блъска, пърха със крилцата,
да литне иска към гората,
но пречките – това решето,
безкрай смразяват и сърцето.
Железни, тесни са прегради –
пречупват поривите млади
на волно същество, което
се е родило за небето
и да се рее в синевата,
да пори въздуха с крилата,
да пее във екстаз сонети,
подухвано от ветровете.
*
Кафезът този, тази клетка
жива я погребва! Светка
навън луната жълтолика.
Другарче нейно чурулика
и тихо в люляка заспива.
Унива птичката, унива...
Седи в затвора тъжна, вяла,
тъга-вселена е събрала;
очички си накрай затвори,
че утре пак ще да се бори...
Волност, свобода, простори
химери станаха за нея. З
ащо съдбата я отвея
в желязна клетка, вместо в ято
да среща лято подир лято? 
*
Поривът є тъй сломен
и гласецът нажален
никой тук не съжали.
Тъй животът си върви!
Свят ли взе да съществува,
силата се възцарува;
милост няма – само там,
в някой скромен Божи храм.
*
Птичко миличка, в тъгата
ти покърти ми душата!
Кой злодей така нелепо
тебе блъсна и резето
щракна, падна и остана
ти навеки във капана?
Знам, че ще се бориш вечно
с туй злодейство безконечно,
но обречена си, мила,
волна птичко, лекокрила.
Тъй съдба е отредила...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-23
прочитания: 218
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход