Мислено се връщам във времето назад,
когато съм дошъл с радост на този свят.
Закърмен с много ласки и вечна любов.
За трудностите в живота да бъда готов.

В немотия и лишения още от много малък
родителите ми деляли за мен от своя залък.
Както всички други ми мислили само доброто.
Да бъда човек с достойнство пред обществото.

Мама всеки ден ме галеше нежно по косата
и се радваше да бъда нейна гордост свята.
Закърмен с топлина, с много обич и копнеж
аз растях добър, кротък и възпитан младеж.

Дните си летяха бързо- внезапно татко почина.
След това аз заминах на работа в чужбина.
Майка остана сама и тъгуваше всеки ден,
а аз бях на върха на славата си заслепен.

Мина време и мама угасна като свещица без глас.
Дори не можах да и стисна ръката в сетния и час.
След години се завърнах отново в бащината къща,
където споменът от моето мило детство ме връща.

Нямаше кой да ме посрещне с радост на вратата.
Нямаше я мама да ме целуне и погали по косата.
Стария орех мълчаливо бе навел своите клони.
Тежка и горчива сълза по лицето ми се отрони.

Наведох се и тъжно прекрачих бащиния праг.
\"Как исках отново да чуя гласа на двамата? Как?\"
Влязох в празната стаичка с мъка и болка голяма,
а от стената ме гледаше тъжно портрета на мама.

Свалих бързо прашната снимка от стената.
Целувах, плаках дълго и я галих с ръката.
Мама ме гледаше с големите си очи сини,
а аз я молих на глас- \"Мила мамо прости ми!\"

После бавно отворих скрина останал без дъх и сили
и сякаш чух мама да казва- \"Добре дошъл синко мили!\"
Разтреперен погледнах в него и поби ме силен хлад.
Видях пожълтели снимки вързани старателно с канап.

Държах дълго в ръцете си тези доста пожълтели снимки
и до тях имаше една малка кърпичка с шепа стотинки.
Свлякох се на земята плувнал в сълзи и туптящо сърце
и стисках силно снимките и кърпичката с двете си ръце.

Чувах как скърца от вятъра отворената врата само
и се молих на глас- \" Моля те! Прости ми мила мамо!\"
Нямаше кой да ме изпрати и кой за мен сълзи да рони.
Единствено стария орех поклащаше своите сухи клони.