Жена, красива, в къщи е дошла...
елате бързо, във ръка е с цвете,
с коси от злато-пенлив водопад,
не се бавете, а я посрещнете...
Усмивката и... нежна пеперуда,
полита над света и всички буди,
а щом устата таз жена отвори...
ти чуваш славей все едно говори.
Където стъпи, никнат минзухари,
тя буди всички, кой където свари -
дървета... и тревички... и цветя,
пчеличка малка ето, долетя...
В косата и кокиче се подава...
на шията... бръшлян се олюлява,
в очите и звездите са събрани,
а устните във сладост са обляни.
Минава по света и се усмихва...
във нея радост никога не стихва,
дарява тя надежда за живот...
най-приказния, истинския плод.
Където пипне... всичко зеленее,
където мине, птичка песен пее,
преди да стъпи, мъх и се постила,
с благословия всеки е дарила...
И ето в двора всичко е зелено...
така красиво, с вкус е подредено.
Донесе радост тя и у дома...
Прекрасна е! Това е ПРОЛЕТТА!!!