(възстановено)


В сърцето си пазя поема,

написана само за теб –

от мисли най-чисти родена

и с дъх на ухаещ букет.

Игликата жълта в букета,

откъсната в месец април,

е моята същност, превзета

от тебе, любими, мой мил!

Камбанка лилава и нежна

трепти и люлей стебълце

и пее за обич безбрежна

на мойто любящо сърце.

Виж малкото ситничко цвете,

виж синия полски синчец

как свети в очите ми двете,

аз зърна ли теб – хубавец.

А в тънкия стрък по средата

на утринен, ален, свеж мак,

най-нежен цветец на земята,

пораснал сред житния злак,

ти мойта любов вдъхновена

почувствай, открий, съзерцай –

в цветята на тази поема

без думи ме ти опознай!

04.2010 (Великден)