Всяка пролет се нуждая от Земя
през която да прониквам в синевата.
Надълбоко, до сърцето на света
да се вкореня с любов и без остатък.
Да трептя с дъха на вечността -
тънка, жилава, недоузряла.
Със стипчива, хапеща уста
да изсмуквам младостта си помъдряла.
И така пробивайки пръстта
с вдъхновение да заразявам необята.
Не пропускам най-значимите неща -
всяка пролет се отдавам на земята.