Аз съм ручей подемнат
от русло на жал и неволя.
Хората в мен се оглеждат
и пият мъдрост на воля.

Аз съм гълъб възнесен,
славей съм в тъмна дъбрава;
звънне ли моята песен,
над поляните слънце изгрява.

Лава от вулкан съм изригващ,
дето помита и пали;
после дъжд съм пречистващ,
дето угася пожари.

Вятър съм тих и попътен
лодките, който повежда
към острова труднодостъпен
на вяра, любов и надежда.

Ангел съм с крила наранени
от куршума коварен на злото,
ала жлъчта му в моите вени
не ще победи в мен доброто!

Не ще пречупи духа ми -
на болките аз устоявам!
Дори през стиснати зъби,    
пак ще ви пея и радвам...