Догаря плахо смачканият фас,а съвестта смирена тихо чака...Ще зърна ли поне един от Вас -душата ми във песен се изплака...Да Ви протегна тръпнеща ръкаи Вашите копнежи да прегърна...Приятели, сълза е вечертаи нека в свой куплет да я превърнем...Очаквам Ви, Приятели! За менще бъде нежна, влюбена сонатанощта със Вас. На следващия ден –частица своя с всеки ще изпратя...02.09.2011 год.Гр.ТополовградНиколай Дялков