Ако се скрия мълчешком от този свят
в черупката на ореха отсреща...
и всички светлини щом угасят...
Ще свети в мен последната надежда,
че имам на света поне един,
на който адски много ще му липсва
усмивката на светлия ми ден...
Ще спори с всеки, който ме отписва!
И може би не ще ме търси никой...
Единствен той, обаче ще преброди
без страх и без умора, в пек и в зной
за своя сметка... всичките несгоди!
Със него винаги е много лесно.
Внимателно ме слуша. И мълчи.
Мълчанието му разбирам. Отговаря честно.
Без лицемерие... Дори да ме боли...
И ако в думите ми никой не повярва
и всеки днес от мен се отрече...
Душата си би дал за да запази
усмивката на моето лице...
Ако се скрия за минута от света!
Ще ме намери, без въпроси да задава...
И ще превърже раните ми от студа...
Приятел в нужда, казват, се познава!