StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,393
   Съобщения: 152,142
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПРИВИДЕНИЕ


Беше за кратко и всичко отмина...
Ето – вън отново сняг вали,
но сърцето ми по теб боли,
когато ти в онази нощ замина...

*
Градът бавно гасне, полека заспива.
Луната търкулна се в облак сънлива,
а хрупкаха нечии стъпки в снега.
Обърнах се – бе непозната жена.


Снегът бе навђлял по пътя, по нея,
приличаше точно на Снежната фея;
подхлъзна се може би, в бял сняг падна.
Нищо, туй случва се, дадох ръка.

Нощта бе студена и вятър повея,
но шансът ми даде да срещна се с нея.
Предложих да идем в отсрещно кафе
за малко, да пийнем по глътка поне.

Най-после, си мислих, намерих жената,
с която, дай Бог, ще си свържа съдбата!
И пихме кафенце, и смяхме се там,
как бързо се влюбих, до днес аз не знам.

На спирката бяхме самички. Безлюдно!
Градът бе заспал под снега непробудно.
Трамваят не дойде и беше добре,
че моята къща бе близо поне.

Така тази вечер и нощ ми премина
в прегръдките нежни на мойта любима,
обаче съдбата си аз не свързах –
изгубих я някъде аз, не я видях.

Това бе жената за мен отредена
и с никоя друга не бе заменена.
Влюбих се, мечтах и живях една нощ,
на дълъг живот тя равна по мощ.

*
Но потоците ще зашумят
и цветята ще се разцъфтят,
ако ти се върнеш
   пак при мен,
     любима!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-09
прочитания: 165
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход