Стихия си... добра и многолика!
Природно бедствие с име на жена!
Като балкана горда и велика...
потайна... като стара планина!
Любяща майка... предана съпруга,
сърце на ангел скрила си в гръдта!
Прекрасна като теб не зная друга,
от слънцето ти носиш светлина!
Понякога си с дяволи в очите...
и погледът... изригнал е вулкан!
Със думи-лава париш във гърдите
и хапеш със характерът си прям!
Във теб живее борбеност завидна,
с неправдата се бориш с красота.
Жена си нежна, чувствена и дивна,
разпалваш огън и блести жарта!
Това си ти, приятелко засмяна -
природно бедствие с име на жена!
Душата ти... от обич е огряна,
събрала на балкана мъдростта!