Нощ през Май. Пеперудена нощи луната със сенки игриви –в танц разголена след полунощ,обладана от дух самодива...Нарисувана, приказна нощ,със небе от страст полудяло,с рой щурци, за душата разкоши светулки, съзвездие цяло...Във колиба до речния бряг,любовта във нощта приютена –поразгърден и едър добряки до него жена му, блажена...Люлка дървена, кукла и тя –дъщеричката във полумрака,спи, прегърнала своя звезда,а в съня й, сам принцът я чака...Във живота й, принцът ранене бащата – добряк във душата,простоват и широко скроен,не познал във живота лъжата...Насред селото казал веднъж,че и кметът във кметството мами...Със достойнство спокойният мъжс пръст посочил сам кмета безсрамник.Скрило слънцето облак от гняв...Изпокрили се пойните птици...Той бил крив, а държавникът прав...И прокудили “злите езици”...Сам понесъл живота в ръцеси заминал добрякът от село,стиснал спящото малко дете –със жена си закрачили смело...А над малкото китно селцегръм ударил и буря вилняла...Нечовешкото кметско сърцена мълнията не издържало...През нощта този весел добрякбил посрещнат в колиба в гората...Свят си имал от сутрин до мрак,Бил белязан с любов от съдбата...Всяка нощ го вестявала тяда му свети с луна кръглолика –добрата фея на любовтаи с птичи глас му чуруликала...