Все тая бяла ограда.
Пред мене, зад мене
и по средата на пътя.
Не умея да скачам,
още по-малко да се катеря.
Защо се усмихваш?
Дори птица не мога да бъда!
Затварям очи, за да забравя.
Белотата изплува
в съня ми разплакана.
Внезапен лъч сълзите пресушава.
Изгрев неочакван, но желан.
Бариерата е вдигната.
На мечтите срещам очите.