Преминах през много сърдечни крушения,

чудак и самотник, но честно живял,

в тъгите и скърби сред нощните бдения,

с надежда съм твоето име шептял.

На принципи верен, но не суеверен,

през бури житейски докрай устоях;

със дух благороден и винаги верен

към ближните хора, с които живях.

Но ето, сега, безлик сред тълпите,

и аз като всеки самотен човек,

вървя по следите, припомням си дните,

оставил зад себе си в стария век.

***

Една звезда мина през мойта вселена,

кръжи по спирала в небесния свод;

от Рак долетяла, във знак на Овена,

понесла в душата си звездния код.

***

По своя пътека със устрем младежки,

на щанда ми с книги пристигаше там,

край щандове с дрешки на мили колежки...

Тя – прелестна фея, аз - скромен Адам.

От близки прокуден, в жената съм влюбен,

в душата се раждат най-светли мечти;

животът – красив е, умът ми - пробуден,

а ти, хубавице, грехът ми прости.