StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,439
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,517
   Точки: 2,632,154
   Съобщения: 127,132
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПРЕГРЪДКАТА НА МАРА

Седим си двама -  ето, на масата сами,

аз пия си кафето, той гледа и мълчи.

Не ми е симпатягата, изглежда ми кютук,

аз дърпам от цигарата, пък, ей така - напук.

То, Слънцето, изгряло, народът още спи

и общо взето вяло  животът си върви.

Дерето -  жалка сцена, а беше тук река,

и май е отклонена  в нечий джоб вода.

Но с мисъл наобратна, и приказно, така,

вода не черна, златна - видях една сърна.

Тя тича по дерето, след нея носорог,

след него пък напето подтичва щраус строг.

И даже дявол тича ( към долната земя?),

след него врява птича, след тях ... се двоумя ...

о, крокодил минава, след него шимпанзе,

съм в приказка такава - Мара ме превзе ...        

С думи съм препълнен, със връх и по-натам,

ми, жребият е хвърлен, какво да яхна - знам.

Ще скоча във дерето и хващам се на бас,

изчаквам го и ето - ми, трябва ми Пегас.

Но тъкмо да се хвърля, дивакът тук до мен,

нарочно се покашля - бях леко отклонен

и стана ми горещо - под себе си открих

нещо като нищо - като този стих...

апчих ...

 

Мара - марихуана

 

Ега си съм човека и съм си един,

Марата е мека, ми тря'а хероин...

.


Какво ме вдъхнови?!
Нямам идея дали съм си изиграл ролята добре.

.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-06
прочитания: 179
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход