Предадох те! Безчестница нещастна!
Двуостър нож забих ти във гърба...
Причината... до днес за теб не ясна,
като скала виси ми на врата...
Предадох те! Играх със всичко свято!
Без разум сякаш, без сърце, без жал,
въртях бездушно със ръка камата...
дорде потъна в кръв гърбът ти цял!
Предадох те!... Чудовище обичаш...
Не заслужавам... твоите сълзи...
\"Любима моя\" - спри да ме наричаш...
и да ме гледаш с обожание... Спри!
Предадох те! Но ти не ме предаде!
До мен остана, всичко ми прости...
Урок безценен... за любов ми даде,
и цял живот във мене ще горчи...