Позова ли ме, Родино,
да се завърна? Не знам...
Но като прелетна птица,
аз политам лудо натам.
И отекват ми стъпките
пак по жълтите павета,
весело намигат искрите
от Невските кубета...
Камбана звъни от радост,
поемат ме леко стъпалата
и както в моята младост,
ми кимат икони в позлата.
А Витоша сутрин наднича
под тентата на моя балкон
и с птичи гласове ме зарича
да запея. Дава ми тон...
Позова ли ме, Родино,
да се завърна? Не знам...
Май само в съня ми- свидна,
ти ме зовеш като блян...
aza_9