Разделяха ни толкоз много време,
държави, континенти и съдба...
но споменът от детството ни-ценен,
да ни отнеме нищо не успя...
В сърцето си те пазих-топло чувство
и молех Бога... с тебе да върви...
Приятелството, всъщност, е изкуство,
владееш ли го... цял живот гори!
Приятелко... след толкова години,
отново виждам твоя поглед мил.
Очите ти... все тъй безкрайно сини,
животът труден не е променил...
Усмивката по детски светла, чиста,
душата ти... на мъничко дете...
Със любовта прекрасна... и лъчиста,
отново грее твоето сърце...
Приятелко... след толкова години,
прегръщам те със сълзи на очи...
Пред мен изникват приказни картини,
от детството, безгрижните ни дни.
И песните ехтят ми... дето пяхме,
... разделяхме и хляба си дори...
Безгрижно и безсмислено се смяхме,
със часове... щастливи и добри!
Пораснали, сега, след толкоз време,
отново аз, на Бог, благодаря...
Знам, вече, никой няма да те вземе,
че ти живееш... в моята душа!