Понякога във дните ми просветва

и музика вълшебна Моцарт ми шепти,

сияе вън небето светло

и полъх на всемирна обич

ме обгръща нежно – чувам сякаш

как тържествува цялата Вселена

и няма болка, няма горест...

Слънце. Песен има и... мечти...