Унесена от листопада се изплъзвам
от топлите ръце на първи сън.
Земята ме привлича и зове небето –
ще мога ли във мост да се превърна?
Открай докрай изплетена съм от лиани
на разноцветната мечта
да бъда по-добра към всички,
дори към скитника, запалил стрък трева.
При всяко следващо пробуждане откривам,
че губя под нозете си земя.
Защо да крия ще опитам
към птиците душа да приобщя.