Такива сме- ние- поетите-
емоция, импулс, после жар.
И бързо дорде се осетите,
прерастваме в буен пожар.
Такива сме- бум от емоции,
кибрит не ни трябва, искра.
Любов и мечти на промоция,
раздаваме с ведра душа...
Такива- различни и пламенни,
в душата си крием дете...
И често така темпераментни,
раняваме свойто сърце.
Такива сме... явно орисани,
да плащаме всяка цена,
Все тръни да има в очите ни
и вътре в нас мъка една.
Такива-до болка чувствителни,
все търсещи правда и лек.
Със думите-сламки спасителни,
живеем - поет и човек!