Време някакво, аз зная,
Бог ми е определил
и в началото и в края
два жалона е забил.
Аз във него се старая,
в моите подвремена,
някак си да разгадая,
що дошла съм на света.
С мисия не съм призвана,
нямам дарба за това,
ни за святост съм избрана,
грешни - мойте са дела.
Грешки правих в правописа,
грешно смятах пет по сто,
в грешното момче влюбих се,
грешно тръгнах през просо.
Някъде подвремената
благосклонни са към мен –
зарчетата на съдбата
„дюшеш” сочат ден след ден.
Някъде са те напразни,
голи, пусти ветрове,
блъскат ме в посоки разни,
падам в кал и грехове.
Някъде подвремената
диплят се кат сладък мед,
пълнят ми сърце, душата,
със любов, с деца, с късмет.
Та така – макар към края
в моите подвремена,
тук защо съм –пак не зная.
Знаете ли вий това?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me