Сънувам -всяка нощ небето е пленник на чужда воля,
в гърдите му бие луната безумно сломена,
жадува танго в полунощ и бесни дихания,
а по мъртвите звезди гадая, че небето си ти.
Онази тъмна езичница,
помниш ли я още, това бях аз, просто аз...
ЗапалИ кладата ми,
аз съм твоята грешница и без теб просто умирам,
дни и нощи се сливат и е едно изтезание,
грешните искат любов,
така както другите...
Все още танцувам по стъклата от нашите сънища
и рисувам лалета с кръвта на покойните,
сложи на ревера си моята малка смърт, любими,
вечният живот ще е твоето сладко проклятие.
Подпалих всичките ти ноти,
в писъка на пепелта не чуваш ли музика ?
Ще обесиш ли
моята малка сова , за да ме последва в смъртта ми...
Убих куклите, а не искам самота
по онези пътища -
завои към нищото...