ПОЧТИ БЕЛИ СТИХОВЕ
Сред угощение на глутница от вълци
да гълташ свойте залци и те да не горчат,
и да откъснеш свойто щастие сред бурята на ветровете,
когато те фучат;
очите ти да са добри,
когато от погледите-мълнии са обградени,
ръце за обич да протягаш
към други неподвижни, вледенени;
от ямите, в които си попаднал,
да търсиш светлината на върха,
в греховния живот потънал,
да дириш правда и да доказваш истината на мига;
със семенца-надежди да поръсиш
напуканата, сухата земя,
в пресъхналите кладенци да търсиш
и да намериш мъничко вода;
да подариш милувчица на някой,
отворил срещу тебе паст, като ламя;
светец ли си тогава, от този или онзи век?
О, не, не си светец, ни ангел слязъл,
ти просто си един човек!
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|