ПОЧТИ БЕЛИ СТИХОВЕ

Сред угощение на глутница от вълци

да гълташ свойте залци и те да не горчат,

и да откъснеш свойто щастие сред бурята на ветровете,

когато те фучат;

очите ти да са добри,

когато от погледите-мълнии са обградени,

ръце за обич да протягаш

към други неподвижни, вледенени;

от ямите, в които си попаднал,

да търсиш светлината на върха,

в греховния живот потънал,

да дириш правда и да доказваш истината на мига;

със семенца-надежди да поръсиш

напуканата, сухата земя,

в пресъхналите кладенци да търсиш

и да намериш мъничко вода;

да подариш милувчица на някой,

отворил срещу тебе паст, като ламя;

светец ли си тогава, от този или онзи век?

О, не, не си светец, ни ангел слязъл,

ти просто си един човек!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf