Не съм аз зрител в делника ни сложен,
обичам да отделям час добро,
защото то ми прави най-възможно
да ме закриля ангелско крило.
И ако нещо ме окаменява,
то е бездушието покрай нас,
бездушието, него не прощавам,
към него ставам безпощадна аз.
И веруюто ми е, че сме хора,
но не затворени сами в кафез.
Доброто Господ го следи отгоре,
както и действащия с интерес.
Във тази граница на битието
чертае се и нашата съдба:
какво ще казва всеки ден сърцето,
а то е извор на човещина.
20 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
