StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,368
   Точки: 2,652,456
   Съобщения: 151,486
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЛАЧЪТ НА ДЪЖДА


Ръми дъждът. Намокри ме до кости,

по ноемврийски хладно шумоли,

а някой пътната врата залости

и не усетих как се свечери.

Стоя като скована под дървото

и сякаш чакам някаква ръка

да се приплъзне около сакото,

да стопли с дъх от тази мокрота.

Отсреща къщите ме гледат сляпо

и тук-там като призрачно око,

в стъклата черни за момент засвети

луната, отразена във петно.

Подгизвам, но не мърдам, закопняла,

да го запомня този мокър хлад,

да изживея будна, не заспала,

моменти редки в родния ми град.

Не искам да изпусна миг-картина

на отминаващия ми живот.

Сега съм тук и дишам, и ме има,

а утре? Спомен в близкия ми род.

Защото пак за кой ли път ще тръгна

със куфар със подаръци – тъга

и в нощите ми емигрантски, будна,

поне да чувам плача на дъжда.






vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-05
прочитания: 218
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход