Пет часът, сутринта!

Почти унесена в неспокойния си сън -

стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!

Чуваш - до болка познатия шум!

Стискаш от страх леглото

докато ноктите ти не побелеят! До болка...

Молиш се да не чуе пак детето...

Поглеждаш в себе си - чувстваш се толкова жалка!

Искаш отново - едно и също нещо...

Всичко бързо да свърши - се молиш!

Затваряш очи да не гледаш лицето, зловещо!

Пребива те - и сила нямаш да говориш...

С угасянето на лампата екшънът приключи!

"Какво става...?" - пита от другата стая твоето дете.

Отговаряш с подута уста и насинени очи -

"Спи... просто... татко си дойде!"

п.п. Животът е един - изживей го както трябва!