StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,009
   Съобщения: 155,719
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕЩЕРА


Спомням си, кога ли бе това...

Улицата още е сънлива,
леко скръцва пътната врата.
Първи ден – в училище отивам
със букета с есенни цветя.

Край вратнята си бълбука вада;
мама плисва за късмет вода
и, танцувайки във листопада,
падат яркожълтите листа.

Ранната зора зари градеца.
Как се смесват багри, светлина!
Чувам от далеч, че бий звънецът
и побързвам с чантата в ръка.

Спомням си, кога ли бе това...

Виждам мост, дърво хилядолетно,
по' в страни – дарената чешма.
Пия глътка от чучурче медно
несравнима, ледена вода.

По' на югозапад, в дефилето,
все тиктака старият сахат –
там, на хълм издигнат е, отдето
гледа почти целия ни град.

Силуетът му се откроява
и белей пред гъстата гора,
а под него се е разпростряла
автентична турска махала. 

Спомням си, кога ли бе това...

Ето я – единствена в градчето,
тъничка джамия на площад.
Как е запустяло минарето,
няма го и ходжата брадат!

От черковната камбанария
меден звън отеква, заехтя,
стига чак до старата чаршия,
конче във каруца запръхтя.

Хлопатари на кози и крави
си запяват рано песента
и заглъхват надалеч, в ливади,
по баирите, по ШиринтА.

А Родопа вси ни е опасла
с ридове, със снежните билА.
В туй градче далечно съм отрасла,
най- и най-красиво на света!

Спомням си, кога ли бе това...





vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-24
прочитания: 174
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход