Пътя познат
бавно, бавно изминах,
търсех моя Бургас
отпреди трийсет години.
Търсех моя Бургас
под ефирни небесни дантели,
в гларусов вик
и в крилете на чайките бели.
Стигнах брега -
че Бургас без морето какво е?
Ням е Бургас,
ням без гласа на прибоя.
Нощем сляп е Бургас
без светлината но фара.
Ти, мой Бургас,
моя жива надежда и вяра!
Моят Бургас
не умира със старите сгради.
Той е във нас,
във душите, останали млади.
Жив е, жив е Бургас,
щом, приятели, тук ви намирам!
Моят вечен Бургас
във сърцата ви млади пулсира.