Слънцето щедро прежуря отгоре,
въздухът тегне, обвит в мараня.
Хъсът напира във мен непокорен.
Там, във сърцето, припламва главня.

Впрягам усилия, твърдост и воля;
сила калявам, досущ като мъж.
Цел отстоявам, не хленча, не моля.
Падам, но ставам - дъга съм след дъжд.

Бавно изкачвам последните стъпки.
Плащам успеха с висока цена -
маската стара на смела и дръзка
крие дълбоко ранима жена.

Чужди не са ми ни крехкост, ни нежност;
често треперя от студ и от страх.
Пътят, обаче, открива безбрежност -
него ще следвам, във болка и в смях.