Пълен мрак

Тази стая е без светлини,
няма врати и прозорци;
зазидах зад тъмни стени,
мечтите-крилати вихрогонци.

Тази стая няма таван,
отворен към рая всевечен;
тя е прикрит параван
към ад всерушащ, безконечен.

В тази стая нямам лице,
нито ръце вдъхновени;
тук пулсът на мойто сърце,
утихва в съсирени вени.

В тази стая е толкоз студено-
ни взор, ни цел, ни посока;
зад стените и-вечно зелено,
а вътре-мрачина дълбока.

В тази стая всяка въздишка,
разклаща слабия възел;
къса свързващата нишка
на един убийствен пъзел.

Тази стая пропукана-рухва
от зле подредени парчета-
всяка зазидана тухла,
е грешка фатална, проклета!

Тази стая е само заблуда,
необмислен, пагубен ход;
бягство по презумпция луда,
от абсурдния човешки живот.