П Р О З Р Е Н И Я

Прозирам всякаква лъжа
така, по интуиция,
подава знаци, че е тя
и аз я хващам с щипци.

Пека я после тъй, на шиш,
сама да се разкрие,
но колкото да я въртиш -
все търси да се скрие.

Разбягва се в един килер
незнаен на душата.
Тя не признава светломер,
коварно те размята.

И пак се бори, пак твърди,
че друг й е виновен.
Лъжец ли е - все ще върти
и все е безпардонен.

3 май 2018г., София
Росица КОПУКОВА

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf