Несбъдната мечта от мойто детство
на прозореца ми чука тихо.
Да се скрия или да разтворя
на душата златните хамбари?
Помъдряло жито срещу младост да разменям,
устояла обич срещу зашумяла кръв
или духът и тялото ще се прегърнат
в центъра на неизбежен кръстопът.
И независимо в коя посока ще потегля
накрая винаги едно легло ще чака
да го превърна във пързалка с пясък
и като лист обрулен да се спусна.