Има много звезди на небето,

всяка има си своя съдба -

да се слее в едно със морето,

а пък то да и пее в нощта.

Слънчо също приятел си има,

някой вечно замръзнал човек,

който пише за него във рима

с име странно на тъжен поет.

Има също другарче и буря,

с вятър правят букет от листа

и играят какво ще изгубя -

много стара и смешна игра.

Само мъдрите никой не иска,

че обичат да слагат врати

на природата толкова чиста

без да знаят, че тъй са сами.