Очите се объркват от бездънното.
Във чаша ще си сипя - да е равно.
От ъгъла ще стигна пак до ъгъл.
Нарочно ще разливам сутрин млякото -
дано да ми върви по бяла диря,
дано да ме препъват само призраци...
Смъртта родих. Отрано и` постилах,
отрано се приготвях за умиране,
но още се събуждам. Бавно тръгвам.
Усмивката си кича - като брошка.
Простиха ми, защото съм отвъдна.
Не мога да прошепна „Боже Господи..."
без празното креватче да проплаче.
Гладница е смъртта. И няма ситост.
Една душа отгоре колко значи...
Премигване на тъмно. После нищо.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me