uFeel.me
Отвъдно
Автор: kalatea,  24 януари 2009 г. в 09:07 ч.
прочити: 581

Очите се объркват от бездънното.
Във чаша ще си сипя - да е равно.
От ъгъла ще стигна пак до ъгъл.
Нарочно ще разливам сутрин млякото -

дано да ми върви по бяла диря,
дано да ме препъват само призраци...
Смъртта родих. Отрано и` постилах,
отрано се приготвях за умиране,

но още се събуждам. Бавно тръгвам.
Усмивката си кича - като брошка.
Простиха ми, защото съм отвъдна.
Не мога да прошепна „Боже Господи..."

без празното креватче да проплаче.
Гладница е смъртта. И няма ситост.
Една душа отгоре колко значи...
Премигване на тъмно. После нищо.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me