Вземи ме със себе си във вечната зима,
в самото сърце на безкрайната смърт -
в мен тюркоазът отдавна изстина,
отдавна ухае морето на кръв.

В длани от преспи и лед положи ме,
сложи и след моето име \"Сняг\" -
отмина животът ни, отдавна отмина,
заглъхна плачът на последния смях.

Дълго танцувахме през карнавала,
но зимата е отдавна дошла.
Вземи ме със себе си отвъд Вала.
И двамата нищо не знаем сега...