\"сякаш се гледаш отстрани...\"

Дори и да бъда честна и пряма -
разтворила гръд, оголила длани -
и тъмните мисли пред теб да оставя,
отключила своите клетки от рани,

дали ще останеш?

Съмнявам се, много.
Дали ще намериш какво да зовеш?
Змия във пазвата топла си храниш -
това е нашето.
Ще разбереш.

Така че се радвай, когато успееш -
моето бреме не ще понесеш.
Не е лесен пътят и
нямаме време.

И май най-добре навреме да спреш.