StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,143
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,956
   Точки: 2,633,216
   Съобщения: 133,136
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отсреща

 

Злобно ме гледа в блока отсреща

Онзи самотник, несретен и стар.

Придърпва пердето и нещо

в очите му пламва и става на жар.

Няколко пъти го виждам.

У тях е самотно, уви.

Пердето е трудно подвижно.

А той – съвсем, може би.

Гледа ме дълго и тихо.

И аз го гледам така.

Едва ли ме вижда – си викам.

Но му махам с очи, не с ръка.

Това се случваше всеки следобед –

най-мрачно време за мен.

Когато светът се връща от полет

и всеки от нещо е тъжен, сломен.

А аз съм без работа, мия чинии,

готвя чорба от спанак.

Още съм млад и ми избиват чивии –

дали да не кресна на този простак?

Та той ме презира и гледа гротескно,

противно - като морален устой.

Чул съм в книги, че дори и погрешка

понякога хора умират от страх и без бой.

Само дори да го стресна

и той ще изпадне в уместен покой...

 

Но вече следобедът мина. Тихо, без ехо.

И старецът спря да досажда. Изчезна.

Само тези прозрачни и мръсни пердета

кимаха мрачно: този отсреща аз бях наверно.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-08-10
прочитания: 56
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход