По дяволите, тази пъстропола есен!
И трудните очи на гордостта.
Душата ти е закъсняла песен,
по мокрите камшици на дъжда.
По дяволите трудните копнежи!
И онзи лунен лъч над пропастта.
В душата ти - като един невежа,
заплаква времето от суета.
По дяволите лятото, което си отиде,
и шепота на бурното море.
Душата ми е птица лекокрила,
понесла се във твоето небе.
По дяволите зимата със снежните си падове,
с разсипани вихрушки самота,
застанала пред трудни прагове,
отсреща пак ще тича любовта...