StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,457
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,186
   Точки: 2,650,971
   Съобщения: 154,576
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отпуск

Реших да ида на почивка
и поех по първата отбивка,
без подготовка и без план.
Все някъде ще стигна, знам.
Накрая се залутах в пустошта 
и открих селце на края на света.
Сгушено в планинска пазва,
към него табела не показва
и на картата го няма вече -
животът е отминал надалече.
Само двама старци мили,
гнездо отколе тука свили,
чакат кротко, в свята тишина,
своя ред за вечността.
С радост те ме приютиха,
в стичка белосана ме настаниха,
на прозореца с мушкато нацъфтяло,
на леглото - с дебело, топло одеяло.
Дъхаше на хляб и диви гъбки,
на свежи билки и горящи съчки.
С чай от мащерка ме будеше зората,
денем бродех без пътека из гората,
замаяна от песните на птички
и аромат на ягоди и борови иглички.
А вечер домакините ми спомени редяха
и сълзи в очите им блестяха.
Думаха за миналото, обичта, децата,
за близките си, отлетели в небесата...
Щом отпуската кратка свърши
и по магистралата поех към къщи,
разбрах, че сърцето ми в плен остана 
там, в обятията хладни на балкана,
в тишината на небитието,
при старците, загледани в небето,
простили всички наши грешки...
При чезнещите корени човешки.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-09-30
прочитания: 33
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход