Поредният лъжец, поредният измамник

поредният творец, на думи нереални,

За пореден път излъгана за пореден път измамена

за пореден път повярвала, за пореден път и за последен.

Думите красиви как опияняват, думите лъжливи силно нараняват.

Поглеждам в огледалото и виждам старото глупаче,

усмихва ми се леко, но всъщност му се плаче.

Очите някак празни са блуждаят те във нищо то,

усмивката неискрена, тъжовна и подтискаща.

Душата уморена, прозрачна, неподвижна,

сълзичка се откъсва, по бузата се стича,

следа след себе си оставя и някъде изчезва.

Изчезнала и вярата, за пореден път.

За пореден път и за последен!