Отвърна ме крещящо,
с малодушие.
Приемат те за даденост – от свише,
но ти не си... Защото
те не вярват в Бог...
Притискаш гордостта си
със жестоки пръсти -
душата ти сега не е огнище.
Душата ти е само пепеляк,
изгаснала след буен огън,
останала на кръстопът –
разнищена и поругана, празна.
Крещиш неистово – по всичко.
А иска ти се да си върколак.
Да си измамното петно
във нейния измамен свят.
Върви.
Носи ме вместо кръст.
Тежа ли ти?!
По-лека съм и от перце.
(Във пепелта от спомени
на своята душа ме скри.)
Но, посипи се с пепел...
Когато имаш само миг,
когато трябва –
да ме възродиш, отново.