Отново
Призрачна мъгла
И светлините
На града
През клони
Призрачно препречени
Подобно кораб на обречени
Изплуват
В зимната тъма
И всяват мъка и тъга
И този лед
В зимни клони
Внезапно стих
Във теб отрони
И свито
Твоето сърце
Проклина
Своята съдба
А и съдбата
на света
И пак
Война подир война
Жестокост, ужас, суета
И в уплах
Нашите души
Прошепват
Господи, спаси
А някъде
В крайпътна хижа
Студени часове
Се нижат
И свито
На кълбо телце
Спокойно чака
Да умре
А под хипноза и насън
Не съм
От твоето тяло вън
Във теб съм
Мъничко дете
И дишам с твоето сърце
Спокойно чака
Да умре
Спокойно чака да умре.