Отново е есен
и днес аз очаквам дъжда,
с него да тръгнем
по горски пътеки незнайни,
да търсим безумно
най-скритото място в света,
където да сложа
своите мънички тайни.
Там те ще зимуват,
ще чакат сами пролетта -
завивам ги леко
с пухкави облаци бели,
поливам ги нежно
с капки дъждовна вода -
и нека заспиват
и нека не губят надежда.
И нека да вярват,
аз пак ще се върна с дъжда
и пак ще танцувам
и пак ще жадувам безкрая,
когато отново
се върне при мен любовта,
когато отново
започна без страх да мечтая.