Здравей! Разплаках се... Какво да кажа?!

Отдавна няма смисъл всичко писано...

Ще го изтрия тихичко, да не усетиш

онази болка, дето ме е приковала.

И... мисля да започна отначало.

Но този път – ще разпилея листите

и избирателно ще следвам... мисълта ти.

А ти?! Все там ли ще стоиш, на прага?!

Ела и подскажи ми нещо, но с усмивка.

Умееш да го правиш, упорит си.

Накарай ме и мен да се усмихна,

макар през сълзи, някак истински...

Горещо ли?! Я виж ме – аз треперя.

Дори ръката ми от студ е посиняла.

Не сдържам точно редовете,

а трябва да дописвам мислите.

И...  нямам  време, скоро пак ще мръкне.

Дори прозореца ще потъмней свирепо.

А мислите ми - като птици бели,

отново ще поемат, през небитието.